Понятието „виртуална реалностˮ се състои две думи „виртуалнаˮ и „реалностˮ. Определението за „виртуалноˮ е нещо близко до реалността, а понятието „реалностˮ е свързано с това, което преживяваме като хора. Така терминът „виртуална реалностˮ всъщност означава „нещо почти реално / почти реалностˮ. За да се получи тази „почти реалностˮ е необходимо определена симулация на реалността, която да се приближава към истинската реалност.
Какво е VR/виртуална реалност?
Ние познаваме света чрез нашите сетива и системи за възприятие. От училище се знае, че хората имат пет сетива: вкус, допир, мирис, зрение и слух. Истината е, че хората имат много повече сетива от това, като например чувство за баланс. Посочените сетива след специална обработка на сетивна информация от мозъка ни гарантира, че имаме богат поток от информация за околната среда към нашия мозък. Всичко, което знаем за нашата реалност, идва чрез нашите сетива. С други думи, целият опит от реалността е просто комбинация от сетивна информация и нашите мозъчни сензорни механизми за тази информация. Ако може да се представи „нова измислена сетивна информация” човешкият разум ще я приеме за истина. Това е много различно от кино информация. Атаката на новата информация по всички сетива променя отговорите в човешкия разум. След поставяне на виртуални очила и определени други симулатори за реалност, хората лесно биват излъгани и представената версия за реалност се възприема от тях за нова реалност. Хората влизат в обстановката (влизат във филма) и стават истински участници в представяната виртуална среда. Накратко, виртуалната реалност предполага нова сетивна реалност, която се генерира с определени хардуерни и софтуерни решения, компютърно генерирана виртуална среда, която можем да изследваме по определен начин.Какво се постига виртуалната реалност
Виртуалната реалност обикновено се реализира с помощта на компютърни технологии. Има набор от системи, които се използват за това, слушалки, ненасочени протектори и специални ръкавици. Те се използват, за да стимулират действително сетивата ни, за да създадем илюзията за реалността. Това е по-трудно, отколкото звучи, тъй като нашите сетива и мозък се развиват, за да ни осигурят фино синхронизирано и правилно микс. преживяване от всички сетива.Технологията за виртуална реалност трябва да отчита нашата физиология. Например човешкото зрително поле не прилича на видео кадър. Имаме (повече или по-малко) 180 градуса на зрението и въпреки че не винаги се осъзнава съзнателно периферно зрение. Неправилната атака върху всички сетива или неправилният микс от всички сетива, подават недостатъчно лъжлива информация към човешкият мозък . Ако има конфликт между зрителна, слухова или вестибуларна информация могат да доведат до болест или разстройство. Това е същото като се возиш на кораб (морска болест) или да четеш в движеща се кола. Не всеки организъм приема такива действия. Ако за реализация на дадена виртуална реалност можем успеем да получим комбинацията от хардуер, софтуер и сензорна синхронност (микс), тя постига нещо, усещане за присъствие . Елементът на взаимодействие е от изключително значение, за да накара потребителя наистина да се чувства свободен да се включи във виртуалната среда. В днешно време изследванията и разработките за виртуална реалност се изменят буквално всеки ден,те постигат до много сетивни резултати и продължават да се развиват. В много близко бъдеще технологиите за виртуална реалност ще постигнат формата приемлива и незабележима форма , например обикновени очила.
Къде се използва виртуалната реалност?
- Виртуална реалност във военните симулатори
- Виртуална реалност в образованието
- Виртуална реалност в здравеопазването
- Виртуална реалност в забавлението
- Виртуална реалност в модата
- Виртуална реалност в колтурното наследство
- Виртуална реалност в бизнеса
- Виртуална реалност в инженерството
- Виртуална реалност в спорта
- Виртуална реалност в медиите
- Научна визуализация
- Виртуална реалност в телекомуникациите
- Виртуална реалност в строителството
В много отношения възможностите са безкрайни. Единствените спънки са времето, разходите и технологичните ограничения. Плюс това има проблеми с ергономията, по-специално необходимостта от проектиране на системи, които да са „удобни за потребителя“ и които няма вероятност да причинят проблеми като болест при движение. При решаване на тези проблеми виртуалната реалност ще обсеби буквално нашето ежедневие